КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЗАБОЛЯВАНЕТО МАЛАРИЯ

И КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ НЕЯ

Маларията е една от най-разпространените заразни болести, известна още от дълбока древност. Тя е най-значимата тропическа болест, причиняваща висока смъртност.

Министерство на здравеопазването уведомява, че по данни на Световната здравна организация (СЗО), маларията е една от най-разпространените заразни болести в световен мащаб. Тя представлява сериозен здравен проблем в над 100 страни, територията на които се населява от около 2,4 милиарда души (това представлява 40% от населението на земята).

         След ликвидацията на маларията в почти всички страни от Европейския регион на Световната здравна организация, в края на 20-ти век започва нов подем на тази паразитоза. Възстановена е местната трансмисия и избухването на епидемии в редица страни на Централна Азия, Кавказ и в съседна Турция. Увеличават се и внесените в Европа случаи от ендемични за малария региони. За периода 1998-2007 г., внесените случаи са 125 330, от които 561 са завършили летално. През същия период в Европейския регион на СЗО официално са регистрирани 421 470 автохтонни случаи на малария.

         С цел ограничаване разпространието на горецитираната паразитоза, СЗО разработва Глобална маларийна програма, съгласно която до 2015 г. маларията в ендемичните страни на Европейския регион следва да бъде елиминирана, както и да не се допусне възстановяването на местното й предаване в страните, в които е ликвидирана.

         У нас постоянно се диагностицират случаи на малария, внесени от ендемични страни. За периода 1966 – 2008 г. техният брой възлиза на 2934, от които 15 са завършили летално.

Благоевградски регион е един от рисковите региони на страната, в който има условия за предаване на инфекцията, както и наличието на анофелийни комари – преносители на заразата. Навременната лабораторна диагноза с неотложно лечение на внасяните тропически паразитози, приоритетно маларията са най-важната защита от риска за разпространение в страната. Достатъчно е да посочим рисковия контингент от турскоезичните български граждани, посещаващи многократно Турция, както и неконтролируемият имигрантски поток от страни на Азия и Африка, който наброява по няколко хиляди души годишно и обитават различни региони на страната.

Нека да припомним, че през 1995 г. в 4 селища в района на гр. Сандански бяха регистрирани първите случаи на местна малария (11 сл.) след официалното признаване през 1965 г. от СЗО на нейното ликвидиране в страната ни. От същият взрив през 1996 г. бяха диагностицирани още 7 случая. Държим да припомним, че местните маларийни заболявания са резултат на местна трансмисия от чужди граждани, правили опит за нелегално преминаване на границата ни.

Маларията е паразитно заболяване, което се причинява от 4 вида маларийни плазмодии. Източник на заразата са болните хора и паразитоносителите. Възприемчивостта към маларията е всеобща. Траен имунитет след преболедуване не се създава. Ваксина все още няма!!!

Характерни за маларията болестни прояви са пристъпите от треска – чувство на студ, придружено с вдигане на висока температура, последвано от силно изпотяване. Тези пристъпи на трескавост се повтарят през определени интервали от време, в зависимост от вида на маларийния плазмодий – всеки ден или през един или два дни. В началото на болестта, след преминаване на пристъпа и до настъпването на следващия, болният се чуства добре. Но много скоро общото състояние се влошава, съзнанието е объркано, черният дроб и далакът се увеличават. Едно от най-тежките усложнения, водещи до смърт, е маларийната кома, проявена с пълна загуба на съзнанието, поради поразяването на централната нервна система.

Предаването на инфекцията става по кръвен път при:

-         Ухапване от заразен комар /род Анофелес/;

-         При хемотрансфузия;

-         Чрез спринцовки и игли, замърсени с кръв с паразити – най-често при наркомани;

-         По време на бременност или през време на родовия акт;

-         При трансплантация на органи /костен мозък/;

В България потенциалният малариен сезон е от месец април до месец октомври.

Профилактика на маларията включва следните мерки:

-         спрямо източника на зараза – ранна диагностика и лечение на болните и заразоносителите и диспансерно наблюдение;

-         спрямо преносителите: борба с ларвите (ларвицидна обработка и заселяване на водоемите с рибката гамбузия), хидромелеоративни мероприятия за пресушаване и отводняване на блатата и застойните водоеми, унищожаване на комарите и други;

-         индивидуална профилактика - предпазване от ухапвания от комари (използване на репеленти, инсектициден спрей, високочестотни вибратори; замрежване на прозорци и врати и други); провеждане на химиопрофилактика с лекарствени препарати.

-         Ако пътувате в чужбина - посетете личния си лекар или паразитолог, за да получите указания за предпазване от малария; набавете и вземете със себе си препоръчаните препарати за химиопрофилактика и за лична доза при спешни случаи.

-         При завръщане от чужбина отново посетете личния си лекар и го уведомете, че сте се завърнали от тропическа страна; при всяко температурно състояние в период до три години след завръщането Ви незабавно потърсете медицинска помощ.

1. Разпространение на маларията, риск за заразяване, резистентност и препоръки за химиопрофилактика (по СЗО – 2010 г.).

2. Указания и схеми за провеждане на химиопрофилактика и лечение на неусложнена малария при пътуващи в райони с разпространена малария (по СЗО – 2010 г.).

3. Отразени промени в таблицата за разпространение на маларията спрямо 2010 г., риск за заразяване и резистентност и препоръки за химиопрофилактика по СЗО 2011 г.

Добавено на 30.06.2009 г.